Мое шибано дневниче
..дето те пиша от сто години. В една или друга форма.
Да можеше чошек да станеш та да ми помогнеш, ама не ставаш. Все си говорим монологово. Пък може и да е добре така.
Щото днес повечето от нещата които чух ми прозвучаха като обвинение. Не успях да стана идеалнят роднина, пък какво остава за идеалната дъщеря… Освен да бъда идеално зле, не виждам какво.
Трудно нещо е това живота. Колкото повече го мислиш, все по-трудно става.
Не го мисли дълго, че ей отишло е зад ъгъла.
